Град Банско
Банско се включва активно в движението за народна просвета - едно от най-ярките проявления на нашето Възраждане. Още през 1838 г. в черковния двор
е построено училищно помещение. Отначало обучението там е килийно, но през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Десет години по-късно
за нуждите на образованието в селището и с щедрата помощ на Марко Везьов е изградена нова удобна сграда, където разгръща своята дейност достойният
преподавател на Неофит Рилски, учителят Никола Попфилипов.
През 1896 г., при учителствуването на Гоце Делчев в Банско, градът става околийски център на ВМОРО и важно звено в конспиративната комитска мрежа.
Банскалии имат решаващо участие в известната аферата "Мис Стоун". Годините 1901 - 1903 са години на решително укрепване, сплотяване и израстване на
революционния процес. Кулминационна точка в този процес е Илинденското въстание - най-величествения израз на народната решимост да счупи робските
окови в Македония.
използван е текстов и снимков материал от wikipedia.org |
Банско е град в подножието на Пирин планина. Град – музей, където новото и старото съжителстват заедно –
модерният център преминава в калдъръмени улички с типичните къщи, с дървен чардак , закътани зад яки двойни порти. Известен като център за
планински и ски спортове с модерни ски-съоръжения и новоизграден кабинков лифт. Историята на града е забулена далеч назад във вековете.
Разложката котловина остава настрани от най-масовата, най-героичната проява на освободителните борби - Априлското въстание. Независимо от това в
Банско се извършва подготовка за бъдещия бунт. През м. март 1876 г. тук се създава революционен комитет под ръководството на Хаджи Кандит Дъгарадин,
който развива широка дейност. Обстоятелствата оставят този край далеч от активните бойни действия, но турските репресии не го подминават. Насилията
и жестокостите не сломяват духа на тукашните жители, а закаляват волята им за свобода, несъкрушена и от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес.
Ярко доказателство за това е последвалото Кресненско-разложко въстание. В отчаяната борба се включва почти цялото местно население. Начело на
бунтовниците застава небезизвестният войвода от Тетевен Баньо Маринов. Народният устрем намира израз в установеното седемдневно "Разложко царство"
с център Банско. След неуспешния край на въстанието се засилва турския терор над поробените българи, но народното движение за свобода и обединение
набира нова скорост.
Сред покритите със слава селища, участвали в тази епопея е и Банско. В кървавата и горда летопис на илинденските дни особено ярко
се откроява героичния подвиг на местния учител Радон Тодев и неговата чета. Решени твърдо да отстояват позициите си, тези юнаци до един намират
смъртта си в Годлевската планина.
Поредното поражение, поредното жертвоприношение пред олтара на свободата. Но непокорните пиринци прикътват искрицата на надеждата. Тази искра се
разгорява в гърдите на юначните войводи и македоно-одринските опълченци, тя е част от великото зарево на свободата, огряла Банско на 5 октомври 1912 г.
Избавлението идва с помощта на въоръжените юнаци на Христо Чернопеев и местните освободителни чети. Два дена по-късно един от големите български поети
Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България.